Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Имала съм много лоши опитности с банките: банка в Америка, банка в Испания, международни, известни банки, не от обикновените. Мислех, че тези международно известни банки ще имат добро обслужване, да улеснят живота ми. Това не е вярно. И международно известни също от Германия, Америка, Испания, Франция - о, пробвах всякакви банки. Създават ми толкова много проблеми, толкова много бюрокрация. А веднъж исках да дам за бедствието от (урагана) Катрина. И също ми направиха проблем. Трябваше да напиша много неща, за да могат да изпратят пари за този (ураган) Катрина, за да помогнем на пострадалите. Предпочитам хората да не знаят името ми; в дъното на ума си, интуитивно, може би също и за безопасност. Не искам хората да знаят, че имам толкова пари тук и там. За обикновените хора това е много. Аз нямам толкова много, както много от хората, които познавате, но за другите хора или дори за един крадец това са много пари.Ако имаш в брой е много лесно просто да дадеш на някого, по всяко време, когато решиш. Или дори купувам неща за хранителната банка от магазина или за бедните хора, защото понякога съветът или кметът на града обявява това. Така че просто отивам в магазина и ги купувам и ги оставям в магазина за управителя на магазина да ги изпрати. Не ги изпращам самата аз. В тези случи просто купувам с пари в брой. Затова понякога имам много пари в брой. Вече не го правя, особено докато съм в ритрийт, разбира се. Но не искам да давам с чек или кредитна карта, защото хората могат да разберат.Както един път в Канада, нямах повече пари в брой и трябваше да ползвам кредитна карта. Тогава полицията дори отиде до магазина, за да попита: „Кой купи това? Истински пари ли са или...?” Защото бяха много и те се усъмниха дали няма нещо подозрително. И отидоха до магазина и попитаха. И видяха: „Да, това е Нейната кредитна карта. Нейното име. Всичко е наред.” И тогава узнаха името ми. И после дори излезе по вестниците и телевизията. О, Боже мой. Това беше, което най-малко исках. В този свят е толкова сложно да се направят дори добри неща. Но предполагам, че за вас, вие не сте много известни на твърде много хора, така че можете да ползвате кредитна карта и банков превод или нещо такова. Но на улицата, за бездомните, не можете да им дадете кредитна карта, не можете да им дадете чек. Не съм сигурна дори дали могат да отидат в някой магазин и да дадат чек, за да получат храна. Не съм сигурна.Веднъж си причиних неприятности, дори с чек. В някои страни има две или три системи, като в Обединеното кралство например. Не си спомням много добре. Беше много отдавна. Някъде както Северна Ирландия, която също е към Обединеното кралство. Не си спомням дали беше в Северна Ирландия или беше вече в Англия? Северна Ирландия също принадлежи към ОК, Обединеното кралство. Но не знаех, че има различни пари за харчене там. И в Ирландия, Южна Ирландия, използват евро, например, в днешно време. Но когато отидеш в Северна Ирландия, не ги приемат. Това е въпросът. И това причинява също много проблеми. Не е само да имаш пари и няма да имаш проблеми; просто по-малко проблеми. Аз обикновено не обичам да ползвам кредитна карта, защото има имена и понякога хората могат да ги копират и да вземат от банката парите на човека, който ми даде назаем кредитната карта – от моя екип. По-лесно е за тях да боравят с кредитна карта и те ми заемат, когато пътувам; използвам банкомат или нещо такова.Но тогава не знаех, че дори на един остров използват различни пари. Например Ирландия, Южна Ирландия, Дъблин, използват европейски пари. В Северна Ирландия не ги приемат, защото е към Обединеното кралство. И тогава, веднъж ползвах кредитна карта, защото нямах повече пари в брой. Ако непрекъснато раздаваш, тогава дори планината ще се срути. Така казват хората в Олак (Виетнам). И така, взех назаем кредитна карта. Това са мои пари така или иначе. Моят екип, който се грижи за парите ми, се грижи за това заради мен, за да мога да имам някакво ползване по спешност на парите си от банкомат. Дори не знам как да я ползвам. Трябва да попитам някого наблизо в магазина: „Моля, покажете ми как да използвам машината.” И тогава те ми показват: „Първо натискате това и натискате онова и тогава парите ще излязат.” Направих това няколко пъти.И сега в тази страна, беше Северна Ирландия, сложих кредитната карта, но я използвах в неправилната машина, вярвате или не. Мислех, че всички машини дават едни и същи пари. Не. В този район – сигурна съм, че беше Северна Ирландия - сложих кредитна карта в машината и някакви други пари (различни банкноти) излязоха, но дори не погледнах. Не съм специалист по разликата в парите. Макар че всеки би разбрал, аз не боравя с много пари в непозната страна, така че не разбрах. И излязоха различни пари. И по-късно можех да платя в един магазин около този район, за да си купя обувки, защото имах нужда от чифт обувки. И си купих, и някакви нови дрехи - яке, за да ми пази топло. И тогава можех да платя. И също можех да платя дори вегански сандвич в магазин, добре. И мислех, че няма проблем. Така че останалите пари ги събрах с другите пари, английски пари или европейски пари, евро. И после се върнах в Англия, в Лондон.И нямах повече английски пари; платих за такси или самолет или каквото и да е. И нямах повече английски пари, в брой. Затова отидох в един магазин - видях дълга опашка да отива натам. И ми казаха, че можеш да смениш пари там, защото имах други пари, които магазинът не приемаше. И тогава разбрах, че са различни пари. Не са английски пари. Можеш да ги похарчиш в Северна Ирландия, но не и там в Лондон по това време. Казаха ми: „Тук не, тук не. Не можете да похарчите това в Лондон, тук не. Трябва да ги смените.” Тогава трябваше да отида в този магазин. А преди това, стоях пред магазина и чаках на опашка. Имах много европейски пари (евро) в чантата си, така че исках да сменя евро. И ги изкарах. По това време не знаех, че парите са различни. Исках да сменя евро, защото тези пари не са много така или иначе. Исках да сменя много евро, за да намеря хотел, да взема такси и да отида да хапна някъде.И тогава видях един човек, седнал на пода - много беден, в дрипави дрехи - и си помислих, че се нуждае от пари. И извадих някакви пари от чантата си и му ги дадох. И той видя парите и каза: „Не, тук не. Не можете да ги харчите тук. Това не са английски пари.” Казах: „О, добре. Не знаех. Сега можеш да влезеш в този магазин там отпред и да смениш парите в лири. Те ще ти ги сменят. Влез преди мен.” Отстъпих му мястото си. И след това той влезе и ги смени. Излезе и ми каза: „О, смених ги. Сега е добре.” Мислех, че няма проблем. Влязох и също поисках да сменя същите пари. И тогава те не искаха да ги сменят за мен. Скараха ми се. Казаха: „Не правете такива неща. Пращате първо човек да смени заради вас, а сега влизате и сменяте. Няма да направя това за вас.”Казах: „О, не, господине. Не знаех. Тогава какво сменяте? Сменяте ли евро?” Той каза: „Да, разбира се.” И трябваше да се отдръпна и да оставя някой друг да влезе първо, защото трябваше да си отворя багажа и да извадя повече пари. И тогава те не ми ги смениха. Много ме затрудниха и ми се накараха за всякакви неща. Не знаех защо ми се караха. Просто исках да сменя някакви пари. Предполагам, че ме заподозряха в нещо. Защото не изглеждам като англичанка - разбира се, не съм. И аз казах: „Добре, може ли, ако обичате, да смените колкото можете, за да мога да си хвана такси, да отида в хотел и да се измия, защото имам нужда да се измия, и имам нужда от нещо за ядене.” Така че ми смениха 300 евро в английска валута. О, не знаех, че е толкова трудно просто да смениш пари. А когато излязох да хвана такси, също така не знаех как да взема такси!Затова попитах хората, които бяха на опашка пред мен: „Имате ли номер на такси, за да мога да си извикам?” Една мила дама излезе от опашката и каза: „Там има магазин. Вътре има безплатен телефон, за да си повикате такси.” Казах: „О, уау, има такива неща? Много мило! И къде е магазинът?” Тя посочи с пръст. „Как се казва магазинът? Как да отида дотам?” Тя каза: „Добре, аз ще ви заведа.” И ме заведе до магазина. Дадох в този пощенски клон няколко хиляди евро, но те ми смениха накрая само когато казах: „Моля ви, сменете ми някакви, за да мога да отида и да си взема нещо за ядене.” Смениха ми само 300 евро. Не ми смениха повече. Казах: „Добре, благодаря ви все пак, благодаря ви.”И след това дамата по-късно също ми каза, тази, която ме заведе до магазина, ми каза: „Можете да отидете в този магазин. Те ще ви сменят всичко, всякакви пари, и по-големи суми.” Отвърнах: „О, наистина ли? Колко мило!” И по-късно, когато хванах таксито от този безплатен телефон... Тя дори ми показа как да се обадя по този телефон: „Просто вдигате и някой ще говори с Вас, и казвате, че искате такси, и им казвате къде сте, и те ще дойдат.” Също така не знаех къде съм. И казах: „Магазинът.” А те казаха: „Имаме толкова много магазини. Трябва да ми кажете адреса.” И помолих работещите в магазина да дойдат и да говорят с таксиметровия (шофьор). Бях „чужденец в земята на Египет.” Така че ми помогнаха и взех такси.Photo Caption: Нещо може да изглежда подобно, но винаги се вглеждайте по-отблизо за отличително качество – разлика.
