Ако са видели Учител някъде, истински Учител, могъщ Учител, който може да освобождава хората, и по някакъв начин почувстват - о, този човек им харесва, дори и да не знаят, че тази личност е Учител. Може да се почувстват привлечени, поне не го мразят в сърцето си. Тогава може би във времето на смъртта, може би този Учител ще дойде и ще им помогне.
(Учителю, в една предишна конференция разказахте история за един човек, който убивал пилета за бизнес и после се разболял и отишъл в ада, където преживял голямо кармично страдание. След като се помолил на Куан Ин Бодисатва, Тя се явила пред него и му дала шанс да се върне към живота, за да изкупи всичките си грехове от миналото, като бъде много добър и добродетелен) Да. (и се грижи за животните. Учителю, дали този вид преживявания са част от съдбата на човека? Или това зависи от чистотата на сърцето на човека и от вярата му, за да ги има?) Да. (Би ли могло, примерно, подобно преживяване да помогне на собственик на кланица в днешно време да се пробуди по-бързо и да действа по подобен начин както мъжът в историята?)
Иска ми се, иска ми се. Човекът в историята, макар че е убивал пилета и тъй нататък, но не знаете какви заслуги е имал в предишен живот. Може би е имал афинитет, може би е предложил нещо на духовно практикуващ, на добър духовно практикуващ, или може би е бил роден в много добро обкръжение, например будистко семейство. Макар че не са следвали стриктно учението на Буда, но поне имат нещо, някакви впечатления в подсъзнанието си, как да бъдат добри. И после може би той е убивал пилетата, но вътре в сърцето си не се е чувсвал добре. Може би е размишлявал, знаел е, че не трябва да върши това, защото според средата, в която е роден, примерно будизъм, не трябва да убива и така нататък. Макар че убива, той не одобрява това, но трябва да го прави. Мислел е, че това е най-добрият начин, най-бързият начин да печели прехраната си. Лесен начин, защото отглеждаш животни, те се размножават бързо и после просто ги продаваш или ги убиваш, за да ги продадеш. Така че той поне има нещо добро в себе си или в сърцето си или в подсъзнанието си, или някакви заслуги от предишен живот, това е пак заслуга. (Да, Учителю.)
Има два вида карма, която носим със себе си - похвална и греховна. В някои периоди от живота си ще използваме или едната, или другата - една от тях. И в зависимост от това колко използваме позитивната, ще продължим повече по този начин. Но ако започнем с негативната, тогава може би ще продължим така. (Да, Учителю.) Това не означава, че заслугите се намаляват, просто греховете се увеличават.
Имаше история, която ви разказах преди. Един човек веднъж отишъл да слуша проповед на духовния Учител. Само веднъж, и тогава Учителят му казал, че ще умре скоро, днес, или утре, забравих, както и да е, много скоро, че животът му е в своя край. И след като умреш, душата ти ще отиде пред съда, и ако те попитат - ти имаш също някакви заслуги и някакви грехове. За заслугите, ще бъдеш възнаграден в Небесата, а за греховете, ще бъдеш наказан в ада. Кое предпочиташ да използваш най-напред? Защото имаш избор. Имаш някакви заслуги, така че можеш да избираш, понеже си слушал учението на Светеца един ден, един път. И ако съдията те попита това, трябва да му кажеш – искам най-напред заслугите ми в Небесата, тогава той ще те пусне на Небесата, и после няма да има нужда да ходиш в ада. И той отишъл на Небесата и срещнал този духовен Учител отново също в Небесата, защото великите Учители имат различни нива на съществуване. Те учат различни същества в различни Небеса, както и на Земята. Знаете това, нали? Казвала съм ви го преди. (Да, Учителю.) И така, той отишъл на Небесата и съдията му казал, че след като свършат заслугите му в Небесата, трябва да се върне в ада. Но, разбира се, той не стигнал дотам, защото като се качил на Небесата, слушал отново проповеди на този Учител и имал повече заслуги! И продължавал да се изкачва. (Да, Учителю.) И не се наложило да отива в ада изобщо.
Подобно, този човек в истинската история, която ви разказах, вероятно има някакви заслуги. Затова, Куан Ин Бодисатва дори е отишла да му помогне. Той се е молил. Значи трябва да е бил роден в добра среда и знае как да се моли на Куан Ин Бодисатва.
Много хора, независимо от своята религия, много от тях не знаят за нещата около убиването. И просто убиват каквото и да е по време на какъвто и да е празник или всеки ден просто за да ядат. Дори и да не го убиват самите те, но го купуват, плътта на убитото животно, за да ядат. Вие виждате всички християни, или мюсюлмани, или индуисти, или... не всички от тях, но много от тях принадлежат на различни религии. И все пак ядат месо всеки ден, макар че техният Основател, Учителят, Първоначалният Учител, им е казал да не го правят. (Да, Учителю.) Като християните: „Не трябва да бъдете сред винопийци и месоядци.” А какво правят те? Правят точно това. (Да, Учителю.) „Последователи на Христос” и „Последователи на Буда” - все същото. Сега, и така, освен ако имат нещо такова, иначе е много трудно да излекуват своето невежество и своя навик за жестокост. (Да, Учителю.)
Защото мислят само за този живот, заети са. Имат бизнес да движат, имат семейство, за което да се грижат, имат кавги с жена си, да се сдобряват с мъжа си, и всякакви такива неща, и може би наследство, за което трябва да отидат в съда, и всякакви неща, и ядат каквото е вече сготвено и каквото им дадат. Те нямат връзка с живите животни. Не се замислят. И дори понякога да имат раздвоение, нямат време да продължат да анализират тези мисли. И после са заети, просто ядат, връщат се, работят отново, притесняват се за много други работи.
Така че, всъщност, нямаме много истински християни, последователи на Христос. Нямаме много истински будисти, последователи на Буда, нямаме много и пр., и пр. (Да, Учителю.) Много е трудно да намерим добри вярващи във всяка религия. Не са много. (Да, Учителю.) Така че, вие ме питате дали собственикът на кланица или касапинът биха имали такъв вид преживявания. Нямат този късмет. (Да, Учителю.) Не всеки има такъв късмет. Трябва да сте посели нещо, за да пожънете нещо. Нали така? (Да.) „Каквото посееш, това ще пожънеш.”
Затова винаги ви казвам, приятели, имам предвид моите така наречени ученици, че трябва винаги да вършите добро. И да бъдете добродетелни, да бъдете добри. Да се отнасяте към другите като към себе си. По какъвто начин не искате да се отнасят към вас, не се отнасяйте и към другите. Особено непровокирано, непровокирано. При всички случаи, защото никога не знаете, никога не знаете кога ще умрете. Дори не-учениците, извън моя кръг, те също трябва винаги да бъдат добри, да вършат добро. Тогава ще имат добри заслуги. Дори ако в следващия живот не могат да бъдат освободени, защото не практикуват добре. Дори сред моите ученици, ако вършат лоши неща, наистина, може би ще трябва да се родят отново. И никога не знаете дали заслугите ви от този живот ще ви последват в следващия. Същото е и с кармата.
Така че поне да имате някакви заслуги. И в някоя специална ситуация, светците да могат да ви помогнат, да могат да имат повод да ви помогнат. (Да, Учителю.) Или, този вид хора са принудени да вършат такъв тип работа. Но вътрешно това не им харесва. Те се разкайват и съжаляват. И също имат някакъв повод. Имат някакво кълнче или семенце, семенце на състрадание, семенце на любов, вътре в душата си, в сърцето си. Тогава може би и на тях може да се помогне (Да.) когато е необходимо, след като си заминат от този свят или преди това. Зависи от човека. Или ако са видели Учител някъде, истински Учител, могъщ Учител, който може да освобождава хората, и по някакъв начин почувстват - о, този човек им харесва, дори и да не знаят, че тази личност е Учител. Може да се почувстват привлечени, поне не го мразят в сърцето си. Тогава може би във времето на смъртта, може би този Учител ще дойде и ще им помогне. Но не са много хората, които имат този късмет. (Да, Учителю.)
Ако не критикуват или не злословят за Учителя, това се счита вече за късмет или за чудо. В този свят не можете да очаквате много. Хората са натровени вече толкова дълбоко. Живот след живот, следвайки навиците си, моделите си и без да ги интересуват особено духовните неща, не се замислят много-много. И ако някой Учител дойде в града им, дори не си дават труда да отидат да слушат. Или може да критикуват, или да разпространяват фалшиви новини и да причинят проблеми и още карма за себе си поради невежество. Добре, скъпи. Разбра ли сега? (Да, Учителю, благодаря Ви.) Няма нищо, скъпи.
(Учителю, как Господарите на различните нива си възвръщат стойността?)
Как го правят? (Да, Учителю.) Трябва да си починат (Уау.) и да медитират (Да.) и да повикат Учителя на помощ. (Да, Учителю.) Също както хората в този свят, възвръщат си чистотата и духовната стойност, защото са срещнали Учителя и учат заедно с Учителя и практикуват ежедневно. (Да, Учителю.) И стават по-здрави, духовно. И си я възвръщат. Също като някой крал в този свят, на тях им е позволено да имат само определен брой граждани в своята страна. (Да, Учителю.) Повечето пъти е така. И броят на хората, които са дошли, добри или недобри, зависи от стойността и от заслугите на лидера на тази страна. (О.) Затова ви казах преди, че съм уплашена, защото един лош лидер ще донесе лоши неща за тази страна.
Президент Тръмп е велик за Америка. Той ще повдигне... ще извърши неща като миротворчество. (Да, Учителю.) И тогава с него, ще имаме повече надежда за веганска страна, отколкото с всеки друг лидер. Аз ще се опитам да направя нещо, но не съм сигурна дали ще успея. (Да, Учителю.) Разбира се, хората могат да се променят от лошо към добро. Това със сигурност е така. (Да.) Но зависи дали искат да се променят или не. Не можете да ги насилвате. (Да.) И веднъж като поискат да се променят, тогава Силата на Учителя може да им помогне. Небесата могат да им помогнат, (Да, Учителю.) защото отиват в обратната посока. (Да, Учителю.) И също, ако той е добър, ако е стойностен, тогава Силата на Учителя може също да му дава, постепенно. Също както когато храните някои хора с питателна и лека храна и те се възстановяват от болестта си. (Да, Учителю.) Може също да давате духовна храна на някого, който има нужда.
Това е защото Той е Господарят. Ако е в по-Висш Свят, над Света-Сянка, тогава дори не е нужно да я губят. Но ако слязат в Света-Сянка, всеки Бог, всеки Учител, ще имат тенденцията да губят от Своята стойност и заслуги, защото Те дават. И защото това е причината Учителят да слезе - за да дава, (Да.) да дава духовни заслуги, иначе няма лечение за този свят. Можете да видите това. Ясно ли е? (Да, Учителю.)
